възвишал

Речник на българския език

1. възвишал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвишал е производна форма на възвиша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвишал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възвишал е производна форма на възвиша (мин. деят. несв. прич. м. р.).