възвишавал

Речник на българския език

1. възвишавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвишавал е производна форма на възвишавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвишавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвишавал е производна форма на възвишавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възвишавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възвишавал е производна форма на възвишавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възвишавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възвишавал е производна форма на възвишавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).