възвисяло

Речник на българския език

1. възвисяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвисяло е производна форма на възвися (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвисяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвисяло е производна форма на възвися (мин. деят. несв. прич. ср. р.).