възвисявал си

Речник на българския език

1. възвисявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвисявал си е производна форма на възвисявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възвисявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвисявал си е производна форма на възвисявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възвисявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвисявал си е производна форма на възвисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).