възвисявало

Речник на българския език

1. възвисявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвисявало е производна форма на възвисявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвисявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвисявало е производна форма на възвисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвисявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвисявало е производна форма на възвисявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възвисявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвисявало е производна форма на възвисявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).