възвисил е

Речник на българския език

1. възвисил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвисил е е производна форма на възвися (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвисил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвисил е е производна форма на възвися (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).