възвисил

Речник на българския език

1. възвисил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвисил е производна форма на възвися (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвисил — мин. деят. св. прич. м. р.

възвисил е производна форма на възвися (мин. деят. св. прич. м. р.).