възвираха

Речник на българския език

1. възвираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възвираха е производна форма на възвирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възвираха е производна форма на възвирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).