възвирах

Речник на българския език

1. възвирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възвирах е производна форма на възвирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възвирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възвирах е производна форма на възвирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).