възвирал съм

Речник на българския език

1. възвирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвирал съм е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възвирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвирал съм е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възвирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възвирал съм е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).