възвирал си

Речник на българския език

1. възвирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвирал си е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възвирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвирал си е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възвирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възвирал си е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).