възвирал е

Речник на българския език

1. възвирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвирал е е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвирал е е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възвирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвирал е е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).