възвирало си

Речник на българския език

1. възвирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвирало си е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвирало си е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвирало си е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).