възвирало е

Речник на българския език

1. възвирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвирало е е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвирало е е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвирало е е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).