възвирало

Речник на българския език

1. възвирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвирало е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвирало е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възвирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвирало е производна форма на възвирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възвирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвирало е производна форма на възвирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).