възвирали

Речник на българския език

1. възвирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възвирали е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възвирали е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възвирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възвирали е производна форма на възвирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възвирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възвирали е производна форма на възвирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).