възвирала съм

Речник на българския език

1. възвирала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възвирала съм е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвирала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възвирала съм е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. възвирала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възвирала съм е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).