възвирала си

Речник на българския език

1. възвирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възвирала си е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възвирала си е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възвирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възвирала си е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).