възвирала е

Речник на българския език

1. възвирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвирала е е производна форма на възвирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвирала е е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възвирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвирала е е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).