възвирала

Речник на българския език

1. възвирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвирала е производна форма на възвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвирала е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възвирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възвирала е производна форма на възвирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възвирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възвирала е производна форма на възвирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).