възвира

Речник на българския език

1. възвира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възвира е производна форма на възвирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възвира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възвира е производна форма на възвирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възвира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възвира е производна форма на възвирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).