възвивала

Речник на българския език

1. възвивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвивала е производна форма на възвивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвивала е производна форма на възвивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възвивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възвивала е производна форма на възвивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възвивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възвивала е производна форма на възвивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).