възвеличило

Речник на българския език

1. възвеличило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвеличило е производна форма на възвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвеличило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възвеличило е производна форма на възвелича (мин. деят. св. прич. ср. р.).