възвеличил

Речник на българския език

1. възвеличил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвеличил е производна форма на възвелича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвеличил — мин. деят. св. прич. м. р.

възвеличил е производна форма на възвелича (мин. деят. св. прич. м. р.).