възвеличал

Речник на българския език

1. възвеличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвеличал е производна форма на възвеличая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвеличал — мин. деят. св. прич. м. р.

възвеличал е производна форма на възвеличая (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. възвеличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвеличал е производна форма на възвелича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. възвеличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възвеличал е производна форма на възвелича (мин. деят. несв. прич. м. р.).