възвеличаело

Речник на българския език

1. възвеличаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвеличаело е производна форма на възвеличая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвеличаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвеличаело е производна форма на възвеличая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).