възвеличавал

Речник на българския език

1. възвеличавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвеличавал е производна форма на възвеличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвеличавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвеличавал е производна форма на възвеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възвеличавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възвеличавал е производна форма на възвеличавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възвеличавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възвеличавал е производна форма на възвеличавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).