възварявал си

Речник на българския език

1. възварявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възварявал си е производна форма на възварявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възварявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възварявал си е производна форма на възварявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възварявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възварявал си е производна форма на възварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).