възварявало си

Речник на българския език

1. възварявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възварявало си е производна форма на възварявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възварявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възварявало си е производна форма на възварявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възварявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възварявало си е производна форма на възварявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).