възбунил съм

Речник на българския език

1. възбунил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбунил съм е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбунил съм е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).