възбунили са

Речник на българския език

1. възбунили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

възбунили са е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбунили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възбунили са е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).