възбунили

Речник на българския език

1. възбунили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възбунили е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбунили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възбунили е производна форма на възбуня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).