възбунила съм

Речник на българския език

1. възбунила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунила съм е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунила съм е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).