възбунила си

Речник на българския език

1. възбунила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунила си е производна форма на възбуня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунила си е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).