възбунеше

Речник на българския език

1. възбунеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

възбунеше е производна форма на възбуня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. възбунеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

възбунеше е производна форма на възбуня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).