възбунела

Речник на българския език

1. възбунела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбунела е производна форма на възбуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възбунела е производна форма на възбуня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).