възбуждах

Речник на българския език

1. възбуждах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възбуждах е производна форма на възбуждам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възбуждах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възбуждах е производна форма на възбуждам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).