възбуждал съм

Речник на българския език

1. възбуждал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбуждал съм е производна форма на възбуждам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възбуждал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбуждал съм е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възбуждал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбуждал съм е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).