възбуждал си

Речник на българския език

1. възбуждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбуждал си е производна форма на възбуждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възбуждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбуждал си е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възбуждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбуждал си е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).