възбуждал е

Речник на българския език

1. възбуждал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбуждал е е производна форма на възбуждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбуждал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбуждал е е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възбуждал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбуждал е е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).