възбуждало си

Речник на българския език

1. възбуждало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало си е производна форма на възбуждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбуждало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало си е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбуждало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало си е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).