възбуждало е

Речник на българския език

1. възбуждало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало е е производна форма на възбуждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбуждало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало е е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбуждало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало е е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).