възбуждало

Речник на българския език

1. възбуждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбуждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбуждало е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбуждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възбуждало е производна форма на възбуждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възбуждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възбуждало е производна форма на възбуждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).