възбуждали

Речник на българския език

1. възбуждали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възбуждали е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възбуждали е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възбуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възбуждали е производна форма на възбуждам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възбуждали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възбуждали е производна форма на възбуждам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).