възбуждала

Речник на българския език

1. възбуждала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбуждала е производна форма на възбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбуждала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбуждала е производна форма на възбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възбуждала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възбуждала е производна форма на възбуждам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възбуждала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възбуждала е производна форма на възбуждам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).