възбудил

Речник на българския език

1. възбудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбудил е производна форма на възбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбудил — мин. деят. св. прич. м. р.

възбудил е производна форма на възбудя (мин. деят. св. прич. м. р.).