възбуди

Речник на българския език

1. възбуди — мн. ч.

възбуди е производна форма на възбуда (мн. ч.).

2. възбуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възбуди е производна форма на възбудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. възбуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възбуди е производна форма на възбудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. възбуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възбуди е производна форма на възбудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. възбуди — повелително наклонение, ед. ч.

възбуди е производна форма на възбудя (повелително наклонение, ед. ч.).