възбудело

Речник на българския език

1. възбудело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбудело е производна форма на възбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбудело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възбудело е производна форма на възбудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).