възбудел

Речник на българския език

1. възбудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбудел е производна форма на възбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

възбудел е производна форма на възбудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).