въдила

Речник на българския език

1. въдила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въдила е производна форма на въдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въдила — мин. деят. св. прич. ж. р.

въдила е производна форма на въдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).